Нощта излиза и след себе си засилва примамката на сенките и сладката летаргия.
В тъмнината въздухът излъчва метафоричен мек и наситен аромат. Някои цветя предлагат неща на нощта, които през деня те упорито отказват.
Шумовете избледняват и се чува шепот, формите се размазват и линиите се сливат.
Неизвестността трепери, дълбока и опасна. Ражда усещане за лекота и бурен страх.
Мисля си за Зелда, която марширува към нежната си нощ и за нейната сладка лудост, за да тръгне, оставяйки зад себе си ослепителната брутална светлина на реалността.